785 прегледа
Темата за пенсионни осигуровки за безработни придобива все по-голямо значение в контекста на несигурната заетост, икономическите колебания и демографския натиск върху социалната система. В България нормативната уредба е ясна – задължителното пенсионно осигуряване възниква при наличие на трудова дейност. Безработните, които не получават доходи или обезщетения, по правило не са обхванати от задължителното осигуряване, освен ако не направят това доброволно.
Когато безработно лице получава парично обезщетение за безработица, то се счита за осигурено за периода, в който получава това плащане. Законът (чл. 68, ал. 2 от КСО) признава тези месеци за осигурителен стаж, въпреки че осигурителните вноски не се правят от самото лице, а от държавата – обикновено върху минималната работна заплата. В този смисъл, пенсионни осигуровки за безработни съществуват само когато е налице компенсаторен механизъм от страна на бюджета.
В случай че лицето остане без обезщетение, например след изтичане на полагаемия период, то не се осигурява автоматично и съответно тези месеци не се отчитат като стаж. Това се отразява пряко на правото на пенсия и нейния размер. Пропуснатите осигурителни периоди намаляват както продължителността на трудовия стаж, така и индивидуалния коефициент, чрез който се изчислява пенсията. При недостатъчен стаж (под 15 години) не възниква и право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, освен ако не бъде достигната възрастта за минимална пенсия (67 години), при която се допуска пенсиониране с по-ниски изисквания.
Възможност за запълване на такива „бели петна“ в осигурителната история предлага доброволното пенсионно осигуряване. Съгласно чл. 4, ал. 4 от КСО, всяко лице, което не подлежи на задължително осигуряване, може да избере да внася осигурителни вноски за своя сметка. Избира се месечна осигурителна основа между законовия минимум и максимум, като върху нея се изчисляват дължимите вноски за фонд „Пенсии“. Така безработният може сам да гарантира, че съответният период ще бъде отчетен като осигурителен стаж и няма да загуби право или сума при бъдещо пенсиониране.
Има и случаи, в които пенсионни осигуровки за безработни или неработещи лица се поемат от държавния бюджет. Това важи за периоди на отпуск по майчинство и отглеждане на дете до 3 години, наборна или алтернативна служба, както и временна неработоспособност поради болест или злополука. Във всички тези хипотези законът регламентира, че лицата се считат осигурени и осигурителният стаж се запазва.
Следователно пенсионните осигуровки за безработни в България не са универсално гарантирани. Те зависят от конкретния статус на лицето – дали получава обезщетение, полага грижи за дете или избира доброволно да участва в осигурителната система. Осведомеността по тази тема е решаваща за всеки, който планира дългосрочната си финансова сигурност и не иска да остане с минимална пенсия или без право на такава.
Източници: НОИ, КСО, МТСП, НРД, НАП, КСО чл. 4, чл. 68
