486 прегледа
Трайно безработните са лица, които остават без трудова заетост в продължение на повече от 12 месеца и през този период не са включени в устойчиво обучение или активно търсене на работа. В контекста на социалната политика в България и изискванията на Европейския съюз, статутът на трайно безработен има особено значение, както по отношение на достъпа до социални и здравни услуги, така и при формирането на интеграционни политики.
Съгласно дефиницията на НСИ и регламентите на ЕС, лицата, които не са наети и не са в образователен процес в рамките на една година, се класифицират като трайно безработни. Тази категория често включва хора с ниска степен на образование, лица в предпенсионна възраст, етнически малцинства и хора с увреждания. За тях съществува повишен риск от социална изолация и хронична бедност.
В България трайно безработните лица могат да бъдат регистрирани в бюрата по труда, но след изтичане на правото на обезщетение за безработица, те не получават парично подпомагане, освен при наличие на специфични условия за социална помощ. В този контекст се активират разпоредбите на Закона за социалното подпомагане, които предвиждат месечна помощ при доказано нисък доход и оценка на нуждата чрез социален работник.
Правната уредба задължава трайно безработните, които не получават друг вид обезщетение, да поемат сами здравното си осигуряване. Това означава подаване на декларация в НАП и редовно внасяне на осигуровки върху минимален осигурителен доход. Невнасянето води до прекъсване на осигурителния статус и ограничаване на достъпа до медицинска помощ по линия на НЗОК.
Държавната политика цели да активира тази група чрез програми за заетост, обучения, субсидирана работа и стимули за работодателите. Въпреки това, трайно безработните често срещат бариери като липса на достъп до транспорт, цифрова неграмотност или липса на ясна перспектива на пазара на труда.
Трайно безработните остават структурно уязвима група, към която трябва да се подхожда с интегрирани мерки – не само чрез осигурителен натиск, но и чрез насърчаване на заетостта, образование и достъп до услуги. Само така могат да бъдат преодолени дългосрочните ефекти от безработицата върху икономиката и социалната кохезия.
Източници: НСИ, АЗ, ЗСП, ЗЗО, НЗОК, ЕС-Евростат
