84 прегледа
Позицията на ИПИ: проблемът не е в приходите, а в раздутите разходи
Разходите растат по-бързо от приходите и това създава изкуствен натиск за вдигане на данъци
Икономистите от Института за пазарна икономика представят за поредна година своя алтернативен бюджет и очертават ясно: държавата няма проблем с приходите, а с прекомерните разходи. Според тях, ако национално финансираните разходи за 2026 г. бъдат ограничени до 38% от БВП, няма да е необходимо да се пипа нито един данък. Напротив — в следващите години дори има шанс данъчно-осигурителната тежест да бъде намалена.
Причината за това заключение е проста: приходите се движат традиционно между 35% и 38% от БВП и в момента са на исторически максимум благодарение на рекордната заетост, ръста на заплатите и високия номинален растеж на икономиката. Проблемът е, че разходите вече пробиват тавани, които никога досега не са били достигнати.
Защо бюджет 2026 е опасен според ИПИ
Предложеният държавен бюджет за 2026 г. е определян от ИПИ като „обир“ заради исторически високите разходи — близо 46% от БВП, съчетани с увеличение на осигурителната тежест, планирано удвояване на данък дивидент и ускорен ръст на публичния дълг. Това отклонение от политиките, поддържани повече от две десетилетия, според икономистите заплашва да събори модела на финансова стабилност, който държеше българската икономика конкурентна и привлекателна за инвестиции.
Ограничаването на разходите като устойчив инструмент за стабилен бюджет
Разходите над 40% от БВП почти винаги водят до дефицит и растящ дълг
Преди пандемията разходите устойчиво се движеха в диапазона 36–38% от БВП. След 2020 г. обаче те вече трайно минават над 40%, а бюджет 2026 ги вдига до над 45%. Исторически това е ниво, което почти неизбежно води до дефицити и увеличаване на дълга. Според прогнозите на ИПИ, ако тази траектория се запази, държавният дълг ще достигне 45–50% от БВП около 2035 г.
Правилото 38%: най-сигурният начин да се запази данъчният модел
ИПИ предлагат в Закона за публичните финанси да бъде ясно записано правило: националните разходи да не надвишават 38% от БВП. При сегашната рамка те са 40% без европейските средства и над 45% с тях. При спазване на това ограничение държавният дълг може да бъде задържан под 30% от БВП, а данъчното облагане — запазено или намалено в периода 2027–2028 г.
Това би довело до по-висока трудова активност, повече стимули за бизнеса, по-малък натиск за „сиви“ практики и по-висок растеж.
Необходимостта от реформа и съкращаване на публичния сектор
Заетите в държавния сектор растат, а работоспособното население намалява
От 2011 до 2024 г. заетите в обществения сектор са се увеличили с над 5%, докато населението в работоспособна възраст е намаляло с повече от 20%. Това означава, че държавата обслужва по-малко хора, но поддържа по-голям административен апарат.
Администрацията наброява около 114 хил. души, а целият обществен сектор — приблизително 590 хил. Тези разходи растат много по-бързо от икономиката.
Разходите за заплати в държавния сектор растат над 3,3 пъти за 13 години
Между 2011 и 2024 г. разходите за персонал са се увеличили над 3,3 пъти, като България е втора в ЕС по номинален ръст след Румъния. Като дял от БВП тези разходи нарастват с 2,7 процентни пункта — съществено увеличение, което изпреварва възможностите на икономиката.
Рекордни разходи за вътрешен ред и сигурност — първо място в ЕС
България вече е лидер в Европейския съюз по разходи за полиция, съдебна система, пожарна и затвори — през 2023 г. делът им е 2,6% от БВП, а през 2026 г. ще нарасне до 3,6%. Средното ниво в ЕС е 1,7%.
ИПИ предупреждават, че това не е устойчиво и отклонява средства от сектори, които реално стимулират растежа.
Правилото 20/10: по-малък, но по-ефективен публичен сектор
Какво означава 20/10 според ИПИ?
Икономистите предлагат две ясни цели: – хората, заети в публичния сектор, да не надвишават 20% от всички работещи (в момента са 23–24%); – разходите за персонал да не надвишават 10% от БВП (в момента са над тавана и ще растат още през 2026 г.).
Колко съкращения са необходими?
Според разчетите на ИПИ между 50 000 и 100 000 щатни бройки трябва да бъдат освободени или премахнати, включително незаетите длъжности. Огромна част от тези позиции не добавят стойност и тежат върху бюджета.
Защо съкращенията са трудни и какво предлагат икономистите
В момента освобождаването на служители често е по-скъпо от задържането им заради високите компенсации — до 20 заплати при определени случаи. Затова ИПИ предлагат създаване на специален фонд, който да поеме обезщетенията и да позволи по-плавно преструктуриране.
Публичните инвестиции: нужда от ред, прозрачност и дългосрочен план
Инвестиране не по усмотрение, а по строги критерии
ИПИ посочват, че държавата трябва да въведе дългосрочна рамка за публичните инвестиции — с ясни критерии, анализ на възвръщаемостта и строг подбор на проектите. Общините трябва да се конкурират за финансиране, а не да получават средства на квотен принцип.
Концесиите като инструмент за ускоряване на инфраструктурата
Експертите препоръчват по-голяма роля на частния сектор чрез концесии в инфраструктурните проекти. Така държавата ще намали разходите си, а инвестициите ще се ускорят.
Прозрачност чрез публичен регистър
Плащанията по общинските програми трябва да бъдат публични чрез регистър, достъпен за всички граждани и анализатори. Това ще ограничи злоупотреби и ще подобри ефективността.
Социалната политика и нуждата от реформи
По-целеви социални плащания, базирани на реален доход
ИПИ настоява социалните помощи да бъдат насочени към хора с реална нужда, а не към всички, попадащи в административни критерии. Това оптимизира разходите и намалява злоупотребите.
Актуализация на данъчните оценки
Икономистите настояват за модернизация на данъчните оценки на имотите, които са остарели и не отразяват реалната пазарна стойност. Това ще даде повече приходи в общините и по-справедлива данъчна база.
Здравеопазването — системата с най-големи разхищения
Бюджетът на НЗОК всяка година расте, но ефективността остава ниска. Има сериозни злоупотреби, свързани с фиктивни хоспитализации, презкодиране на дейности и бюрократични дисбаланси. Ако не се предприемат реформи, именно от здравната система ще дойде следващото увеличение на данъци.
Посоката за 2026 г. и какво ще стане, ако нищо не се направи
Не е необходимо да се намаляват номинално разходи — нужно е да се спре растежът им
ИПИ подчертава, че в момента няма нужда държавата да съкращава разходи спрямо 2025 г. Нужно е единствено да забави растежа им. Това ще предотврати дефицити, повишаване на данъци и прекомерно задлъжняване.
Ако правителството продължи с настоящата политика
– ще се повишават данъци и осигуровки – публичният дълг ще расте бързо – ще има по-болезнени съкращения в бъдеще – икономическият растеж ще се забави – моделът на ниски данъци и стабилност ще бъде разрушен
ИПИ предупреждава: ако мерки не бъдат взети навреме, следващите реформи ще бъдат принудителни и много по-тежки.
