363 прегледа
Темата за социални осигуровки за безработни остава ключова в контекста на социалната политика в България. През 2025 г. безработните лица, които не реализират доходи от труд или самостоятелна дейност, по принцип нямат задължение да правят осигурителни вноски за пенсия или безработица. Единствено здравните осигуровки са дължими при определени обстоятелства.
Когато безработно лице получава парично обезщетение, то се счита за здравно осигурено – за сметка на държавния бюджет. В случай че няма право на обезщетение, лицето следва да внесе здравни вноски самостоятелно – с подаване на декларация по образец и плащане на 8% върху избрания осигурителен доход (най-малко върху половината от минималната работна заплата). През този период не се дължат вноски за пенсия или други социални фондове, ако лицето не упражнява дейност, подлежаща на осигуряване.
Правото на парично обезщетение възниква при наличие на поне 12 месеца осигурителен стаж с вноски във фонд „Безработица“ в рамките на последните 18 месеца преди прекратяване на трудовата дейност. От особено значение е навременното регистриране в Бюрото по труда – в рамките на 7 работни дни от прекратяване на осигуряването, за да не се изгубят права. Заявлението за отпускане на обезщетение се подава до НОИ, като се прилагат документи за стаж, прекратяване на трудовото правоотношение и други, свързани с правото на обезщетение.
Размерът на дневното обезщетение се определя като 60% от среднодневния осигурителен доход за последните 24 месеца, предхождащи прекратяването. За 2024 г. минималният размер е 18,00 лв. на ден, а максималният – 107,14 лв. Периодът, за който се изплаща обезщетението, варира между 4 и 12 месеца в зависимост от продължителността на осигурителния стаж. Съществуват ограничения, когато прекратяването е по вина или желание на работника – в тези случаи обезщетението е в минимален размер за 4 месеца, независимо от стажа.
Паралелно с това, безработните могат да получат и други форми на социална подкрепа – социално подпомагане от Агенцията за социално подпомагане, целеви помощи, помощи за отопление или отглеждане на деца, както и включване в програми за обучение и заетост чрез Агенцията по заетостта. Тези програми често се съфинансират по европейски проекти и осигуряват възможности за преквалификация, временна заетост или субсидирана работа.
В заключение, социалните осигуровки за безработни в България през 2025 г. предвиждат както парично обезщетение при определени условия, така и здравно осигуряване, подпомагано от държавата. Допълнителните социални механизми, свързани с подпомагане и включване в пазара на труда, допринасят за социалната защита и устойчивост в период на временна безработица.
Източници: НОИ, НАП, АЗ, ЗДОО, ЗЗО, ЗСП
