124 прегледа
Пробният срок по закон и пробният срок на практика
По документи пробният срок съществува, за да може и двете страни да преценят дали работата им подхожда. На практика обаче той често се използва по съвсем различен начин – като инструмент за бърза смяна на хора без обяснения, без ангажименти и без последствия за работодателя.
Много служители разбират това чак след като вече са били освободени с кратко изречение от типа „не си подходящ“, без конкретика и без реална обратна връзка.
Защо пробният срок е удобен за работодателите
По време на пробния срок работодателят: – може да прекрати договора без предизвестие; – не е длъжен да дава обяснения; – не поема почти никакъв риск; – лесно заменя един човек с друг.
Това го превръща в удобен механизъм за постоянна ротация на персонал, особено при позиции с високо текучество.
Най-честите схеми с пробния срок
Смяна на хора на всеки 2–3 месеца
Някои фирми умишлено наемат хора с идеята да ги сменят още в рамките на пробния срок. Така: – не се вдигат заплати; – не се трупа стаж; – не се поемат дългосрочни ангажименти; – работата се върши, но хората са сменяеми.
Това се среща често в търговия, кол центрове, логистика и нископлатени услуги.
Пробният срок като „евтин труд“
В някои случаи новите служители получават: – повече задачи от обещаното; – по-ниско заплащане; – по-лоши смени; – натоварване, което постоянните служители не искат.
След изтичането на 2–3 месеца човекът се освобождава и на негово място идва нов.
Използване на пробния срок за тест на пазара
Някои работодатели използват хората в пробен срок, за да: – видят дали позицията изобщо е нужна; – проверят колко работа може да се „изцеди“; – сравнят няколко човека един след друг.
След това просто запазват най-удобния или освобождават всички.
Защо това не се казва в обявите
Никоя обява няма да напише, че: – позицията е временна; – хората не се задържат; – пробният срок почти никога не минава успешно.
В обявите ще видиш „дългосрочна работа“, „стабилна компания“ и „възможност за развитие“, докато реалността е друга.
Кои позиции са най-засегнати
Пробният срок най-често се използва по този начин при: – кол центрове; – търговци; – складови работници; – административни позиции; – млади специалисти без опит.
При позиции с висок недостиг на кадри това се случва по-рядко, защото работодателите не могат лесно да заменят хората.
Как да разпознаеш фирма с такъв проблем
Постоянно активни обяви
Ако една и съща обява стои месеци наред, това често означава, че хората не се задържат.
Неясни отговори на въпроси за пробния срок
Ако при интервю питаш какво се очаква от теб през пробния срок и не получиш ясен отговор, това е червен флаг.
Липса на конкретни критерии
Когато няма яснота как ще бъде оценявана работата ти, рискът е висок.
Какво можеш да направиш като служител
Питай директно
– Колко хора са минали през тази позиция за последната година? – Колко от тях са останали след пробния срок? – Какви са конкретните критерии за оставане?
Не напускай старата работа прибързано
Ако имаш възможност, не режи всички мостове, докато не видиш как стоят нещата.
Гледай поведението, не думите
Как се държат с новите хора? Дават ли обучение? Има ли подкрепа или само натиск?
Защо много хора си тръгват сами още в пробния срок
Част от служителите напускат, защото: – натоварването е много по-голямо от обещаното; – няма обучение; – условията са различни от описаните; – отношението е лошо.
Пробният срок се превръща в двустранен тест, но работодателят често забравя това.
Пробният срок
не е проблем сам по себе си. Проблемът е, когато се използва системно като начин за смяна на хора, вместо за реална оценка. Докато това продължава, много служители ще губят време, доходи и мотивация, без изобщо да разберат защо са били освободени.
Колкото по-информиран е човек, толкова по-трудно ще бъде използван.
